вторник, 12 февруари 2013 г.
Порция смях
"Мили сине, тъгуваме по теб. Много ни е тежко, откакто си в затвора, няма кой да прекопае лозето, няма кой да засади картофите."
"Мила мамо, и вие ми липсвате. Лозето по-добре въобще не го копайте, че за това, дето ще го намерите, ще ми лепнат поне още 20 години,
че и вас ще ви вкарат при мене."
"Мили сине, с писмото ти дойдоха някакви полицаи. Изкопаха цялото лозе, нищо не намериха."
"Мила мамо, каквото можах да направя оттук - направих. Засадете си картофите сами!"
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар